:49:01
Нашата отпуска бе тиха,
в абсолютната тишина.
:49:07
ние не позволявахме на когото
и да било да ни приближи.
:49:11
Надя избра един напълно
безлюден бряг.
:49:17
Не говорехме,
даже и по между си.
:49:20
Тишината ни бе подарък.
:49:24
Но тя бе разрушена в един момент.
:49:30
Скоро няма да мога да нарисувам
пак тази красива картина.
:49:34
Но едва ли това ще интересува когото и да било.
:49:37
И това не е честно, Марта.
:49:40
Нали искаме да остареем,
и да издържим, преди да ни прекършат...
:49:42
...и ако някой знае за нас...да се погрижи за това.
Хората би трябвало да се погрижат!
:50:02
Можеш ли да ми обещаеш,
че ще останеш с мен...
:50:05
...няма значение как.
:50:09
Обещавам.
:50:12
Търся Надя.
:50:17
Ще ми помогнете ли ?
:50:19
Мобилният и е изключен.
Можете ли да ми помогнете?
:50:32
Помисля ли си за него...
:50:34
...и ми се иска тишината да продължи вечно.
:50:43
Веднага щом се върнахме,
Босът ни чакаше ...
:50:46
...с нов негов пост.
:50:47
Пурпурно! Хотел lris , стая 121.
:50:52
Макар, че Надя
гледаше да не прави впечатление.
:50:59
бе нетърпелива да види Милтос.
Липсваше и...