:29:00
-Момента не е ли подходящ?
-Ти как мислиш?
:29:07
Макс знае ли, че си тук?
:29:09
Макс много ми натякваше за теб
и го изгоних.
:29:13
Не можех да те оставя да тръгнеш
и да се самоубиеш.
:29:16
Вероятно се върна с объркано съзнание.
:29:18
Разговорите можеха да са
твърде едностранни.
:29:22
Сега ми дай одеяло и може да се
върнеш в кревата.
:29:32
-Какво правиш?
-Тръгвам си.
:29:35
Тя ще спи там.
Само ще й дам завивки.
:29:38
Гай, бях с теб в киното.
:29:41
След като я видя,
не каза дума след това.
:29:44
И като получи писмото й веднага
се качи на влака.
:29:49
Тръгвам си.
:29:51
-Няма нужда.
-Имам задачи рано сутринта.
:29:55
Освен това мисля, че не съм на мястото си.
:30:11
-Нали не я накара да си тръгне?
-Не.
:30:14
Тъй като тя си тръгна предполагам,
че няма да спя навън.
:30:46
Нямаш идея как те обожавах в Кеймбридж.
:30:50
И като дойдох тук нищо не се
беше променило.
:30:53
Беше невероятно.
:30:55
Не можех да стоя от другата страна
на врата и да се залъгвам...
:30:58
...слушайки теб и любовника ти.
Беше мъчително.