:48:04
:48:07
:48:10
:48:13
:48:17
Добре. Виждаш ли този етаж.
Сега гледай три прозореца надясно.
:48:21
Видя ли този прозорец? Там живеехме
преди да идем при дядо ти.
:48:25
Все още щяхме да живеем там
ако бяхме в града.
:48:27
- Ако мама беше жива?
- Да.
:48:31
- татко...
- Да?
:48:33
Липсва ли ти мама?
:48:35
Да. Всеки ден.
:48:39
- Каква беше тя?
- казвал съм ти милиони пъти.
:48:42
- Знам, но забравям.
- Не, не мисля, че забравяш.
:48:46
Мисля, че просто обичаш да ти разказвам.
Което е добре. Няма проблем.
:48:49
Можеш да питаш за мама колкото
си искаш.
:48:51
Та казвай ми де.
:48:52
Ами, беше нервна,
както ти сега.
:48:55
беше красива,
каквато си и ти.
:48:59
И тя беше... умна...
:49:04
силна,
каквато и ти ще бъдеш един ден.
:49:07
И сега съм умна.
:49:08
Знам. Не съм се и съмнявал
в твоята интелигентност.
:49:11
Какво значи тая дума?
:49:13
O, вече не си толкова умна, нали?
:49:15
- Tова е голяма дума.
- Да, права си.
:49:18
Да видим.
Да се съмняваш значи да критикуваш.
:49:21
Значи... дядо винаги се съмнява в теб, така ли?
:49:25
Ами, поне така си мисли.
:49:27
Но иначе си говори за да е
сигурен, че е още жив.
:49:29
Дядо ти е много, много стар човек.
:49:34
Какво мислиш?
Харесва ли ти града?
:49:36
Ами става.
Но повече ми харесва в покрайнините.
:49:39
- Така ли?
- Да.
:49:41
Училището ми е там и приятелите...
и можем да си взимаме филми под наем.
:49:45
Ами, ако паметта ми е добра,
можем и тук.
:49:48
Да, но не и от това хубаво
момиче от видеотеката.
:49:52
- O, мислиш, че е хубава, така ли?
- А ти?
:49:54
Нали за това я каниш на среща?
:49:57
Не е среща.
Единственото момиче, с което излизам си ти, разбра ли?