:09:04
О, открих един от разказите ви
в кошчето, господин Рейни.
:09:07
Помислих, че може да ви потрябва
и го сложих на масата.
:09:10
Да, виждам, госпожо Гарви.
:09:26
Тод Дауни мислеше, че жена, която би откраднала любовта ти, когато любовта е единственото, което имаш
:09:32
на този свят, не е никаква жена,
затова реши да я убие.
:09:36
Щеше да я зарови в ъгъла, където къщата и хамбара се срещат,
:09:41
там където жена му поддържаше градина.
:09:43
Градина, която жена му обичаше повече отколкото обичате него.
:09:49
Слава Богу! Какво ли не си помислих след този звук... Нека го оправя, това ми е работата...
:09:54
- Ужасно съжалявам, госпожо Гарви, наистина...
- Аз ще се погрижа, господин Рейни, работете си спокойно.
:09:59
- Не съм го писал аз.
- О, мислех, че сте вие.
:10:02
Не, не е мое. Вижте, пише
Джон Шутър. Ето тук. Джон Шутър.
:10:05
Не съм аз.
:10:06
О, мислех, че е един от тези...
как ги наричате?... псевдоними.
:10:11
Не, не, аз никога не използвам псевдоним.
:10:13
Не мога да си представя причина да го правите,
да се криете зад някакво измислено име.
:10:19
Госпожо Гарви, това, което се опитвам да ви кажа е, че
някой друг е написал разказа.
:10:23
О, добре тогава.
:10:37
"Всеки си плаща"
:10:49
...жена, която би откраднала любовта ти, когато любовта е единственото, което имаш
на този свят, не е никаква жена.
:10:53
Поне това беше мнението на Томи
Хаверлок.
:10:55
Той реши да я убие.
:10:57
Дори бе избрал място, където да я погребе.
Конкретно място.