:47:01
Не трябваше да бъде.
- Добре.
:47:03
Така става.
- Да...
:47:05
Е, госпожичке. На Нова година се
задушавах,
:47:09
нищо не стигаше до мен,
:47:12
не изпитвах никакви чувства.
:47:15
Но дори и ти,
когато станеш голяма...
:47:17
по-голяма, отколкото си сега,
:47:20
но все още си млада, красива,
умна и привлекателна,
:47:23
каквато си сега...
:47:26
Не знам... Някакъв...
:47:29
Момент в детството ти, преди
всичко да стане сложно.
:47:32
Когато си била щастлива.
Сигурно има момент в живота ти,
:47:36
който искаш да преживееш отново.
:47:41
Да.
:47:43
Веднъж.
:47:45
Бях на около 9 години.
:47:50
Точно беше минала една ледена буря.
:47:53
Прибирах се от училище
през парка.
:47:57
В средата имаше един голям дъб.
:47:59
Той беше напълно замръзнал.
:48:02
Всичките му клони бяха ледени
висулки.
:48:05
Беше невероятно. Напълно ме
зашемети.
:48:08
Спрях там.
:48:10
Помня, че стоях там и си
представях, че съм
:48:14
принцеса във вълшебен,
кристален замък.
:48:17
Беше наистина... Беше красиво.