:20:02
- Къде отивате вие двамата?
- Днес е сряда.
:20:04
Боулинг вечер.
Поздрави Хъни от мен, Лушъс.
:20:08
Добре, Хелън.
Лека нощ, деца.
:20:14
Не си мисли, че си се отървал
от разговора за директорката.
:20:18
Баща ти и аз ще го обсъждаме още.
:20:20
Аз не съм единственото
дете, което е изпращано там.
:20:23
Но другите деца нямат суперсили.
:20:25
- Това е съвсем нормално...
- Какво знаеш ти за нормалното?
:20:29
Какво знае някой от това
семейство за нормалното?
:20:31
- Почакай малко, млада госпожице.
:20:33
- Ние се държим нормално.
Искам да бъда нормална.
:20:35
Единственият нормален тук е Джак-джак,
:20:37
а той не е обучен дори
да използва тоалетната.
:20:39
Щастливец.
:20:43
Имах предвид, че е нормален.
:20:47
Значи сега съм в големи неприятности.
:20:50
Още един изстрел на смъртоносния му
лъч и аз съм мъртвец.
:20:53
Аз успявам обаче някак да намеря прикритие.
И какво прави Барон Фон Рутлес?
:20:56
- Започва да си говори сам.
- Започва монолог
:20:59
Започва подготвена реч за това колко
жалък съм аз в сравнение с него.
:21:03
Как смъртта ми била неизбежна,
:21:05
как скоро светът щял да
бъде негов и т. н и т. н.
:21:07
- Празни приказки.
- Да.
:21:09
Човекът ме има на сребърен поднос,
а не спира да дрънка.
:21:12
- Централа, имаме код 23-56...
- 23-56, какво беше това?
:21:16
- Обир?
- Това е просто тъжно.
:21:18
- Искаш ли да хванеш един крадец?
- Не.
:21:20
Повече предпочитам да ида на боулинг.
:21:23
Какво ако наистина направим това,
което жените ни мислят, че правим?
:21:27
Само, за да разведрим нещата.
:21:29
Той не е сам.
Дебелакът е още с него.
:21:34
Те само си говорят.
:21:36
- Какво правим тук?
- Защитаваме хората.
:21:39
- Никой не ни е накарал.
- Покана ли ти трябва?
:21:42
Искам покана, да.
Ако продължаваме така да се промъкваме...
:21:45
- Помниш ли Лазера?
- Пишеше нещо по вестниците.
:21:49
- Имал проблеми с цивилния живот.
- Кога го видя последно?
:21:52
Не си виждам с никой от преди. Само с теб.
- Хайде де.
:21:58
Първият път беше забавно,
но ако продължаваме да го правим...