:25:03
Тя продължаваше да ме
гледа със страх...
:25:07
след това тя отмести поглед но...
:25:11
аз продължавах да я гледам...
и тогава съня ми беше нарушен...
:25:17
Спрете.... спрете.... спрете.
:25:20
Ранджит, спри.
:25:21
Какво стана?
:25:25
Какво стана?
- Чантата ми падна долу.
:25:27
Моля ви свалете ме.
Това е само чанта г-жо, оставете я.
:25:29
Не мога да я оставя
тази чанта ми е много скъпа.
:25:32
По-скъпа от живота ни?
- Да.
:25:34
Сега, моля ви, свалете ме долу
или трябва да отида сама?
:25:39
Чантата ми.
:25:40
Спри.
:25:42
Ранджит свали ни.
- Веер полудя ли?
:25:44
Прави каквото ти казвам.
Свали ни.
:25:57
Ето.
:25:58
Ранджит, издърпай ни.
:26:14
Изложихте на опасност живота
на толкова много хора заради една чанта.
:26:19
Що за човек сте? Знаете че рискуваме
живота си всеки ден за да спасяваме живота...
:26:27
на напълно непознати хора,
които не са свързани с нас по никакъв начин
:26:31
Но въпреки това когато се прибираме
вкъщи сърцата ни са пълни с гордост...
:26:34
че сме спасили нечия сестра,
съпруга, брат или майка...
:26:39
че сме дали на някой живот. Но днес
за пръв път от толкова много години...
:26:43
се съмнявам в работата си.
:26:45
За пръв път жертвах живота си за
нечии който изглежда е безполезен...
:26:49
това не е правилно.
:26:51
Съжалявам госпожо но това
което направихте беше възмутително.