:33:03
Спокойно...спокойно...
не се бутайте.
:33:05
Това е. Не може повече.
- Но аз имам билет.
:33:09
Госпожо, всички имат билети
но тука е който дойде пръв - сяда.
:33:13
Ами къде да отида тогава?
- Качете се там горе...
:33:21
Хей, я се премести натам.
- Защо да ме местя?
:33:27
Да не би жена ми да ти е сестра та искаш
да седиш до нея през целия път?
:33:30
Мърдай преди да съм ти счупил зъбите.
- Сър, тъкмо се местех.
:33:41
Сигурно се чудиш какво
правя тук...?
:33:46
Виждаш ли онзи автобус там?
Всъщност аз бях в него
:33:52
Но случайно забелязах колко
благосклонно зае това прекрасно място.
:34:02
И си помислих че или си изключително
смела или изключително глупава...
:34:06
да тръгнеш на това дълго пътуване сама.
Тогава осъзнах че...
:34:11
въпреки че ще отида в селото ми
ще ме гложди по време на пътуването...
:34:14
а може би и през
целия ми живот дали...
:34:17
онова глупаво пакистанско момиче е
пристигнало благополучно.
:34:23
Така че моля те не си мисли
че съм дошъл да ти помагам.
:34:26
Просто избягвам мислите за теб
да ме тормозят през остатъка от живота ми.
:34:31
Благодаря.
:34:32
Искаш ли ядки?
:34:39
Между другото аз съм
командир Веер Патап Синг.
:34:43
Аз съм Заара, Заара Хаяат Кан.
:34:57
"Под синьото небе"