:06:04
Закуската ще изстине. Идвай бързо.
Хайде да тръгваме.
:06:07
Ела тук синко... седни.
:06:14
Какво е станало Бауджи?
Какво гледаш?
:06:20
Гледам какво съм постигнал в
живота си... завещанието ми, селото ми.
:06:27
До сега бях много горд със себе си
че съм свършил добра работа...
:06:31
че изградих това село от
нищото. Но вчера...
:06:37
онова младо момиче ме попита
невинен въпрос. И аз осъзнах...
:06:41
че не съм постигнал много...
има още много неща за правене.
:06:48
Синко, в оставащите ми години живот
колко бих могъл наистина да построя?
:06:52
А след като умра това село
ще остане сираче.
:06:54
Цялата работа ще остане недовършена...
и така си седя тук, мечтая си и се чудя…
:07:01
дали мечтата ми ще се сбъдне или не?
- Каква мечта Бауджи?
:07:10
Мислех си това, как ти ще си тук и ще караш
колелото ми след като Мати и аз си отидем.
:07:16
Жена ти стои до теб
селото не е сираче
:07:20
Нищо не е останало незавършено...
това виждах аз...
:07:23
Ами защо това да не стане истина?
:07:27
Сега след като стана
командир Веер Патап Синг....
:07:32
ще се установиш в града.
Защо би се тревожил за селото?
:07:34
Не Бауджи. Аз съм твоя Вееру
пръв и единствен
:07:37
и ако си видял тази мечта, тя ще стане
реалност. Само дето няма да обикалям...
:07:41
с колелото. Ще използвам хеликоптер.
Ще свърши ли работа? Добре хайде сега да
:07:46
тръгваме че Мати пак ще ни вика.
- А има и още нещо
:07:53
В мечтата ми също видях и момичето
което ще седи на колелото ти