:08:01
Къде си служил през
войната, Редж?
:08:03
Строителни войски.
- Наистина?
:08:05
Наливахме асфалт в
американските бази.
:08:07
Наистина?
- Да.
:08:08
После ни пратиха във Франция... през 1940.
- Толкова рано?
:08:11
Дънкърк. После, когато немците
пробиха, отстъпихме.
:08:13
Върнахме се няколко дни
след десанта.
:08:16
Също като теб, татенце.
:08:17
Ние заминахме някъде месец
след десанта.
:08:20
След битката при Каен.
- Наистина ли?
:08:22
Убийствено време. Но вие
сигурно сте били по-зле от нас.
:08:24
Аз бях в транспортни войски...
Бях шофьор.
:08:26
От Нормандия, настъпвахме към
северна Франция, после Белгия
:08:30
и накрая се озовах в Хамбург.
- И аз съм бил Хамбург, Редж.
:08:34
Наистина ли?
- Но не по онова време.
:08:36
След войната. Трудова повинност.
- Съчувствам ти.
:08:38
Казвам ти, германците
доста си изпатиха.
:08:41
Всички си изпатихме.
:08:43
На всички им беше тежко, нали така?
- Право думаш, тате.
:08:48
С брат ми се занимавахме
с разрушаване преди войната.
:08:50
Аз и брат ми.
- Той наблизо ли живее?
:08:53
Вече не. Сега е в Австралия. Мелбърн.
- О, така ли?
:08:56
Замина преди две години.
- Това е много далеч, нали?
:09:01
Ами, през войната той служи в Бирма.
- Брат ми беше в Бирма. - Наистина ли?
:09:05
Срещнал няколко австралийци, после се върна,
ожени се за една шотландка и замина.
:09:09
Аз никога...
- Военнопленник ли е бил, Редж?
:09:14
Той не искаше да говори за това, Стан.
- И приятелят ми никога не говореше за това.
:09:21
Загуби ли приятели, Редж?
- Да, няколко.
:09:25
И аз загубих няколко приятели.
- Аз загубих най-добрия си приятел.
:09:29
Да... казваше се Бил.
- От първи клас бяхме заедно.
:09:32
В Палестина... Попаднал на засада
в една портокалова горичка.
:09:37
Опаковах му раницата
преди да замине...
:09:41
Седни до Редж.
:09:43
Страшна работа, нали? - Ужасно.
- Достатъчно топло ли ти е, Редж?
:09:47
Засили огъня, татенце.
:09:54
Загубих майка си при бомбардировките
- Наистина ли, Редж?
:09:58
Пазара на "Чапъл Стрийт", март 1941...
- Всички помним тази бомба, нали татенце?