:44:01
Не мога да кажа на мама.
- Няма нужда тя да научава.
:44:07
Всичко е наред.
:44:13
Ще се разчуе, Сид.
Всички ще разберат.
:44:17
Някои хора няма вече
да ни погледнат в очите...
:44:19
ще минават от другата страна на улицата.
- Можеш ли да ги виниш?
:44:21
Искаш ли да си един
от тези хора?
:44:24
Да не можеш да гледаш
собствената си майка в очите?
:44:29
Помниш ли, когато
заминаваше на фронта
:44:31
се обърна и ми каза: "Сид,
сега ти си мъжът в къщата,
:44:35
трябва ти да се грижиш
за нещата." И аз го направих.
:44:38
Бях само на 13.
:44:40
Аз и мама, справяхме се заедно...
и Етел...
:44:44
сигурно го е правила и тогава.
- Знам.
:44:48
Колко ли е направила през годините, а?
Дузини? Стотици?
:44:53
И добре...
:44:55
скрила го е от мен и Етел,
но да не каже нищо на теб?
:44:58
Ако ми беше казала, щях да я спра, нали?
- Не разбирам, не си ли ядосан?
:45:00
Разбира се, че съм дяволски
ядосан, глупав негодник такъв.
:45:08
Молиш ме да и простя.
- Да.
:45:14
Можеш да и простиш, Сид.
Тя ти е майка.
:45:20
Тя би ти простила всичко, нали?
:45:25
Знам... мислиш, че тя
е постъпила лошо...
:45:31
но Бог ми е свидетел тя ще
си получи заслуженото.
:45:36
Не можем да я разочароваме.
:45:43
Не знам какво да ти кажа, мамо.
:45:47
Не казвай нищо, Сид.
:45:50
Уплашен съм за теб,
това е всичко.
:45:54
Трябва да се грижиш
за баща си.
:45:56
Разбира се. Ще се грижа.