:07:03
Не е ли удивително, че имаме толкова
много потенциални възможности,
:07:08
а не си даваме сметка за тях?
:07:10
Възможно ли е да сме толкова
дресирани в ежедневието си,
:07:15
да изграждаме своя живот по
една такава твърда програма,
:07:18
че сме повярвали, че от
нас не зависи нищо?
:07:24
Внушено ни е да вярваме,
:07:26
че външният свят е по-истински
от вътрешния ни свят.
:07:29
Новата научна парадигма
ни казва точно обратното-
:07:32
тя ни учи, че това, което
става вътре в нас,
:07:35
създава онова, което
се случва извън нас.
:07:37
Съществува една истинска и
стабилна физическа реалност,
:07:43
и все пак, тя се материализира
:07:47
едва когато влезе в съприкосновение
с друга физическа реалност.
:07:52
Това, разбира се, може да сме ние,
нали сме част от този свят,
:07:56
но това не е задължително.
:07:58
Например, отнякъде случайно
би могъл да падне камък,
:08:04
който да взаимодейства с
тази неопределена маса,
:08:08
като я трансформира
по определен начин.
:08:13
В миналото някои философи
са казвали:
:08:15
"Ще ритна този камък и ако кракът
ме заболи, значи камъкът е истински.
:08:18
"Пипам го, виждам го,
изглежда реално.
:08:21
"И това означава, че то
е нещо действително."
:08:24
Но това е едно преживяване- личното
възприятие на човека за реалното.
:08:29
Научните опити са показали,
че ако вземем един наблюдател
:08:33
и го свържем с електроди
към компютърен скенер,
:08:37
като го помолим да наблюдава
определен обект
:08:41
и той се вгледа в него, определени
области от мозъка му се активизират.
:08:45
А след това, ако го помолим да затвори
очи и да си представи същия обект,
:08:50
когато той си го
представи мислено,
:08:53
същите области от мозъка му
отново се активират,
:08:57
точно така, както когато
наблюдава обекта с очите си.
:08:59
Това накарало учените да се замислят
и да си зададат следния въпрос: