:20:05
Честно...ще позволите ли да ви изведа на
по кафе и да ви обясня?
:20:09
Не мисля.
:20:11
Ще седя от другата страна на масата.
Обещавам.
:20:13
Просто ми се обадете,
когато пристигнат обувките.
:20:17
Чуйте, не съм такъв
за какъвто ме мислите.
:20:26
Мамка му.
:20:37
"Утре вечер. 6:00 часа.
Кафе "Танджиърс" на Кинзи.
:20:42
Сега няма да се наложи да ме следиш".
:21:05
Родителите ми окончателно се разделиха
и майка ми се премести в Прага.
:21:10
Но баща ми е още тук.
Живее в Калифорния.
:21:14
Иска ми се сега да бях в Калифорния.
:21:19
Как реши да станеш фотограф?
:21:26
Риби.
:21:28
Риби?
:21:31
Тропически риби, всъщност.
:21:34
Когато бях дете, ходех в библиотеката
и взимах всички книги...
:21:40
...с тропически риби.
:21:42
Прекрасни цветове и форми.
:21:45
Когато бях на осем години, осъзнах, че
някой трябва да снима рибите.
:21:48
И исках това да съм аз.
:21:51
Но когато пораснах, осъзнах че...
:21:55
нещата не трябва да са необикновени,
за да са красиви.
:21:58
Обикновените също
могат да са толкова красиви.