1:03:12
Ами, ъ, Изнесох се от къщата на дървото.
1:03:15
Да, със сигурност.
1:03:17
Майка ти и аз намерихме
нещо общо накрая.
1:03:21
- O, наистина. Какво е това?
- Ти, Питър.
1:03:29
Това си ти, ъ, вероятно осъзнаваш, че
нещата бяха малко трудни последните няколко,
1:03:34
ами, години всъщност.
1:03:36
Факт е че, ъ,
1:03:38
накрая, единственото нещо
което споделяхме е тоалетната
1:03:40
на долния етаж, а на нея
не й харесваше особено.
1:03:49
Мисля, че се опитвам да кажа, че...
1:03:52
забравихме какво
вдъхновение си ти за нас.
1:03:57
Това трябваше да е обратното всъщност.
1:04:01
Но колко много сме годи с теб.
1:04:12
Мина доста време, откакто правихме това.
1:04:14
Твърде много.
1:04:17
Татко? Хм?
1:04:20
Гърбът ми. O, Господи.
1:04:24
Е, какви две седмици, а?
1:04:27
Не само за Питър, но и за всички нас.
1:04:30
Аз, за едно, ще призная... и това
не е дума, която обичам много.
1:04:36
Ние всичките можехме да
се справим по-добре...
1:04:39
да се обичаме и поддържаме
един друг, безусловно.
1:04:44
Без да се съдим, без...
1:04:46
- За бога, Карл, престани да си
хапеш ноктите. Не си проклето бебе!
1:04:48
- Аугуста!
1:04:51
- Та казваше, скъпа?
- Да, съжалявам.
1:04:55
Исках да вдигна тост. За
семейството. Нашето семейство.