:30:02
Какво си измисляш. Той не е имал
големи уши. Тя го е разлюбила.
:30:06
Тя е нямало какво да направи.
- Трябваше още
:30:09
миналия понеделник да се обади.
- Ще се обади, не се бой.
:30:13
Ще се обади? Вече мина седмица.
- Нямаш търпение ли?
:30:19
Какъв ден сме днес?
- Нямам представа.
:30:23
Събота. Ще се обади скоро.
:30:26
Скоро? Ако му трябвах, щеше да
ми се обажда по пет пъти на ден.
:30:32
Ти плачеш ли?
- Не плача.
:30:36
А на мен ми се струва, че плачеш.
- Значи си сляп.
:30:40
Плачеш.
:30:47
Искам да се върна в Белград.
Искам да играя там.
:30:51
Отивай играй футбол, но не плачи.
- А ти не ми викай.
:30:56
А кой вика?
- Ти викаш.
:30:57
Аз не викам. Не си измисляй.
- А и през цялото време ми пречиш.
:31:03
Аз ти преча?
:31:07
А аз заради теб слязох от сцената.
- По-добре,отколкото за критика.
:31:13
Какво каза?
За мен нямаше лоши коментари.
:31:17
Пошегувах се. Знам, просто аз...
- Всички критици ме обичаха.
:31:22
Аз същото казвам. Какво, вече
и да се пошегувам ли не мога?
:31:45
Напразно засади бук тук.
Не е красиво.
:31:48
Това не е бук. Това е липа.
Трябва поне нещо да мирише приятно.
:31:57
Дай на мен.
- Искаш да копаеш ли. Ето.