:44:00
За първи път баба Джорджина
знаеше точно за какво се приказва.
:44:06
Следващата сутрин Чарли и
родителите му поправиха покрива.
:44:12
Дядо Джо прекара цял ден в леглото.
:44:15
Чувстваше се доста изморен.
:44:19
Бащата на Чарли си намери работа
във фабриката за пасти за зъби.
:44:23
Поправяйки машината, която го замени.
:44:28
Нещата никога не са били
по-добри за семейство Бъкет.
:44:32
Което не можеше да
се каже за Уили Уонка.
:44:36
Не знам какво му стана.
:44:38
Сладкишите винаги са били всичко за
което ме е грижа, не вече не е само това.
:44:43
Не знам кои вкусове да правя,
не знам какви идеи да опитам...
:44:46
Самосъжалявам се, което е лудост.
:44:51
Винаги когато съм правил
сладкиши се чувствах сякаш...
:45:00
Точно това е нали?
:45:02
Когато правя сладкиши се чувствам добре...
:45:03
...но сега се чувствам ужасно и
затова сладкишите са ужасни.
:45:08
Много си добър.
:45:22
Пише за онзи дето правил
шоколади, Уиндъл, Уолтър...
:45:26
Уили Уонка.
- Така е.
:45:29
Пише че сладкишите му вече
не се продавали толкова добре.
:45:32
Но може би си го е заслужил.
:45:36
Да.
- Наистина ли?
:45:39
Срещал ли си го?
- Да.
:45:43
В началото си мислех че е страхотен.
:45:46
Но после си промених мнението.
:45:49
Има смешна прическа.
- Не е вярно.
:45:53
Защо сте тук?
- Не се чувствам добре.
:45:57
Какво те кара да се почувстваш
по-добре когато се чувстваш зле.
:45:59
Семейството ми.