:50:01
Често позволяваме болката да ни
завладее.
:50:08
Съпругът ви Дейвид...
:50:12
Ще ми разкажете ли за него?
:50:16
Не ви познавам.
:50:21
Беше ли нещастен?
:50:31
Да.
:50:34
Беше нещастен.
:50:39
Не знаех.
:50:41
Той не искаше да говори с мен.
:50:47
Разбирам.
:50:55
Миналата вечер
:50:58
се разхождах из града...
:51:02
и той беше с мен.
:51:05
Той беше там.
- Джулия също ли беше с вас?
:51:10
Не. Тя ме чакаше вкъщи.
:51:16
Зарадва ли се като те видя?
:51:22
Каза, че не може да заспи.
:51:26
Легна до мен в леглото.
:51:31
Легнахме заедно...
:51:35
и тя заспа сгушена в мен.
:51:41
Когато нещо е твърде голямо,
:51:45
твърде болезнено,
:51:48
ние го отричаме.
:51:50
Избираме да вярваме в нещо друго.
:51:54
Първо си се разхождала с Дейвид,
:51:57
а после си се качила на самолета
с Джулия.