:46:15
Съжалявам за това, приятел.
Готово.
:46:22
Караме мъж. Рана на устата.
Множество разкъсвания на устните.
:46:27
Не може да говори. Идваме.
- Прието.
:46:30
Джейми, още ли живееш в града?
- Наскоро се върнах.
:46:34
Наистина ли? Аз също.
:46:36
Светът е малък.
- Наистина.
:46:41
Все си мисля колко добре изглеждаш.
- Аз ли?
:46:44
Виж себе си.
- Да.
:46:47
Кожата ми се изчисти
и вече не заеквам.
:46:49
Но все още свиря на китара.
:46:51
Всъщност работя тази работа
само почасово, за да мога да свиря.
:46:54
Крис също е в музикалния бизнес.
Сигурно може да ти помогне.
:46:59
Спокойно, Грецки.
:47:02
Знаеш ли какво? Трябва да се видим.
Да обядваме някой път.
:47:08
С удоволствие.
:47:10
Ще ти дам телефона си.
- Напиши го на това.
:47:18
Джейми Паломино.
:47:22
Каква среща само.
:47:26
Да... Какво знаеш
за Дъсти Динкълман.
:47:31
За Дъсти Лий ли говориш?
Работи в сградата, кара линейка.
:47:34
Защо?
- Чуй това.
:47:37
Срещнахме се отново.
- Още една среща през деня?
:47:40
Да. Както и да е.
Прекарвахме си чудесно
:47:44
и изведнъж Дъсти се появи
от нищото, а после
:47:47
Джейми му даде телефона си.
:47:49
Дъсти не си ли падаше
по Джейми?
:47:53
Имаш конкуренция, Крис.
:47:56
Дъсти е много добър човек.
:47:58
Джейми не се среща с добри момчета.
Те са в списъка на приятелите.