:14:00
С брат ми имахме нужда
да дадем воля на гнева...
:14:05
и на апетита си.
:14:09
Боже!
:14:20
Красива си. Как ти беше името?
:14:30
Единственият шанс за мен и Виталий
бе да си създадем контакти на място.
:14:35
Ливан-1984.
- Направих първия си удар в Ливан
:14:38
точно след самоубийствените
атентати.
:14:42
Не бях единственият турист,
който търсеше печалба.
:14:49
Когато американците напуснаха
зоната оставиха много оръжие.
:14:54
Беше по-евтино да си купят нови,
отколкото да транспортират тези.
:14:59
Продаваме на килограм.
:15:02
Това са оръжия втора ръка,
но все още работят.
:15:08
Колко кила можем да натоварим?
- 5 хиляди.
:15:10
Не знам чужди езици, но установих,
:15:14
че всичко хора говорят езика
на парите и на ценната стока.
:15:20
Американската армия взимаше
процент от всичко това.
:15:23
Тогава, заплатите на войниците
бяха ниски, също като днес.
:15:26
Някои от тези войници като лейт.
Краун Савис
:15:29
събираха пари за частните си войни.
:15:32
Скоро пак ще се видим.
:15:34
Това са простотии!
Все едно продаваме картофи.
:15:38
Какво искаш? Да се откажем?
- Не. Да се целим по високо.
:15:43
В момента си мечтая за
варени картофи със сирене.