:00:00
На такива тъпи въпроси
мозъците ни изключват.
:00:03
Не ставай неин приятел.
Тя има достатъчно.
:00:07
Какво искаш да й кажеш?
:00:09
Че искам да я виждам повече...
:00:11
Че съжалявам,
задето се получи така с майка й.
:00:15
Че не тя е виновна.
:00:18
Ако татко ми каже това,
ще хвръкна от радост.
:00:21
Не съм го виждала,
откак ме остави преди 9 г.
:00:24
Съжалявам.
:00:25
Обичаш дъщеря си. Кажи й го.
:00:28
Защо не я доведеш на кънки?
:00:32
Доста си добър.
:00:34
Идва ми отръки.
:00:36
Покажи ни какво можеш. Давай, момче.
:00:42
Браво на мен!
:00:49
Добре ли си?
- Здравата се натърти.
:00:59
Добро утро, Ема.
:01:00
Г-н Зейн?
:01:02
Колко си пораснала!
:01:04
Откога не сме се виждали!
:01:06
Така е.
:01:08
Какво ви води насам?
:01:09
Търся баща ти. По служба.
:01:11
Къде да го открия?
:01:13
Не знам. Нищо не ми казва.
:01:16
Какво ви е на ръката?
:01:18
Рисковете на професията.
:01:21
Да имаш телефонния му номер?
:01:23
Загазил ли е?
:01:24
Не. Трябва ми съдействието му.
:01:28
Когато ми потрябва,
:01:30
звъня на диспечера.
Свързват ме на служебната линия.
:01:34
Ще опитам.
- Добре.
:01:36
Радвам се, че те видях.
- Довиждане.
:01:43
Шарп, погледни.
:01:45
Помниш ли онзи Джон Доу,
дето го намериха миналата седмица?
:01:48
Калибърът на пушката в колата му
съвпада с куршума в Суонсън.
:01:51
Този ли е мъжът, застрелял Морган Бол?
:01:55
Не. Онзи беше по-красив.
:01:58
И доста по-жив.
:01:59
Бол май го познаваше.
- "Познаваше"?