:50:03
Много си приличат.
:50:07
Ние с теб ще им бъдем слуги.
:50:13
Дано се държат добре с нас.
:50:16
Доходите ни ще нараснат.
:50:19
Така ли?
:50:21
Ще стане най-много 5 хиляди
на година.
:50:25
Боже!
:50:28
Знаех, че красотата й
не е лишена от причина.
:50:42
Тя съчувстваше на чуждата болка,
:50:46
но собствената й психика беше
съсипана
:50:50
и разумът й я подвеждаше.
:50:52
Усещаше страстта и емоциите
им и искаше и тя да ги изпита.
:51:20
Представяш ли си?
:51:24
Не казах нищо през цялото време.
- И какво?
:51:28
Помислил си,
че съм безразлична към него.
:51:30
Невероятно.
- Казах му, че не знае какво говори.
:51:34
Браво! Това е най-тежката реч,
:51:37
която някога си държала.
:51:40
Лизи, иска ми се да те
видя също толкова щастлива!
:51:48
Сигурно г-н Колинс има братовчед.
:51:54
Какво е това?
- Кое?
:51:57
Може би е размислил.