:28:00
Няма да те пусна.
:28:05
Свали си блузата.
:28:08
Чакай. Това включва ли танцуване,
защото мазолите ми
:28:11
направо ме убиват...
- Свали я. Идва с мен.
:28:16
Добре.
:28:28
Харесвам я. Замина само за два
дни и утре се връща,
:28:32
а вече ми липсва.
До сега не съм се чувствал така.
:28:34
Това е защото още не си спал с нея.
- Не е заради това.
:28:37
Наистина я харесвам, човече.
Не знам...
:28:40
Мисля, че мога да я обичам.
:28:43
Какво? Чакай...
:28:46
Чакай...
:28:49
Чакай, какво каза?
- Не знам. Има нещо в
:28:52
това момиче...
Нали знаеш онова чувство,
:28:55
когато си в стаята с някого,
дори да не го познаваш,
:28:59
просто знаеш, че си в присъствието
:29:02
на величие.
- Да. Както когато идваш у нас.
:29:05
Тя е стара, човече. Минало й
е времето.
:29:07
Тя е чудесна.
- Не знам.
:29:10
Просто имам чувството,
че ще свърши зле.
:29:13
Звучиш като майка ми.
- Да.
:29:15
Хей, Морис.
:29:20
Защо, по дяволите, те слушам?
Дошъл съм тук, за да купя пай,
:29:24
на който да нарисуваш лицето
на някое момиче.
:29:27
С какво е паят с крем?
- Банани.
:29:29
Добре. Ще взема този.
- Чудесно.
:29:33
Е, как е при Дейв?
:29:36
Сериозно ли е с това момиче?
- Не знам.
:29:40
Каква е тя? Католичка?
- Не попитах.
:29:43
Предпочиташ ли да е, щом
вярва в любовта на Христос?
:29:49
Татко ще полудее.
- Да.
:29:51
Жалко, че майка ти не е тук,
за да разбере.
:29:54
Щеше да получи удар.
:29:59
Е, какво ще правим?