:28:04
Косата ти изглежда страхотно.
:28:06
Решихме да кандидатстваме
за градския комитет.
:28:12
- Така ли?
- Да.
:28:14
Понякога липсва ли ти Чикаго?
:28:16
Не. Искам да кажа...
:28:20
- Ами... Не...
- Вече си свикнала с Ню Йорк...
:28:24
Забравила си какво...
:28:28
Изглеждаш чудесно.
:28:31
Клер ми я даде.
:28:33
Харесва ми.
:28:36
Не ми е съвсем по мярка.
:28:37
По мярка е.
:28:40
Не можеш да го докажеш.
:28:42
Мога да опитам да оборя
противното.
:28:45
Мога да докажа, че не е
не по мярка.
:28:48
- Как?
- Мога да я измеря.
:28:52
За твоя баща.
:28:54
- Чудесен човек.
- Благодаря.
:28:57
Жалко, че беше луд.
:28:59
И все пак беше
чудесен човек. Ти какво правиш?
:29:02
Нищо особено. Проблемът е,
че със сестра ми сме наследили
:29:05
само една хилядна от таланта
на баща си. Вие математик ли сте?
:29:08
Не, слава Богу.
Теоретична физика.
:29:13
- За физиците.
- Наздраве.
:29:17
- Кога мислиш, че ще си тръгнат?
- Няма как да знаем.
:29:20
Математиците са луди.
:29:23
Отидох на едно тържество
миналата есен.
:29:26
Никога през живота си не съм
бил толкова изтощен.
:29:27
28 часа на празнуване, пиене,
наркотици,
:29:30
документи, лекции...
- Наркотици?
:29:33
Леки наркотици. Аз не взимам,
но някои от по-възрастните
:29:36
мислят, че имат нужда от тях.
- Защо?
:29:39
Може би заради чувството, че след
23-годишна възраст творческата им
:29:42
мисъл започва да се изпарява
и всичко приключва.
:29:44
- И баща ми мислеше така.
- Предполагам, че всички наистина
:29:47
хубави неща са за младите хора.
:29:50
- Младите хора?
- Да... Харесвах една жена...
:29:53
- Така ли? Коя?
- Една жена в Стамфорд.
:29:56
Не мога да си спомня името й.
:29:58
- Ти позвъни ли й?
- Да. Мисля, че й звънях.