:52:14
Защо не се радвам?
:52:16
Ами защото не мисля, че който и да е
от колежите за модерно изкуство
:52:20
е всъщност истински колеж.
:52:22
Разбира се, че е колеж.
Какви ги говориш?
:52:24
Мила, отиваш там,
откъдето се връщам.
:52:27
Помниш ли, че исках да
стана поетеса?
:52:29
Запиши се на курсовете
в "Ан Арбър".
:52:31
Не искам да уча в "Ан Арбър".
:52:33
Разбира се, че не искаш.
Аз искам. Защо пък ще искаш?
:52:36
За да изучаваш цели четири
години "Теория на танца"?
:52:38
Имам теория за това.
:52:40
Това няма да се случи.
:52:56
Как е шоуто?
Харесва ли ти?
:53:07
Искам да ме вземеш насериозно.
:53:09
Мила, съвсем сериозна съм.
:53:10
Не мисля, че имаш достатъчно
способности да се самообучаваш.
:53:13
Знаеш ли, мислех че ще се
радваш за мен...
:53:16
като вземем предвид
как се е стекъл живота ти.
:53:18
Как са те насилили родителите ти...
- Да се омъжа за баща ти?
:53:21
Да.
- Не се оплаквам.
:53:25
Насилиха ме да погледна
сериозно на живота...
:53:26
а не да витая в облаците.
:53:32
Имаш ли представа както
каква шибана идиотка
:53:35
звучиш понякога?
:53:44
Харесва ми как се тревожеше,
че писмото, което
:53:46
написа на родителя, който те изостави
звучало много злобно,
:53:49
а в същия момент, родителят,
който е тук и се кара с теб,
:53:51
отнася какви ли не епитети.
:53:54
Не са ли странни превратностите
на съдбата?