:49:00
О да, Аксел.
:49:04
Вижте. Исках такова с години.
:49:09
-Колко плати за него?
- 100 евро. 100 евро?
:49:12
-Рафик му намали цената.
-Дай ми якето.
:49:14
Какво има?
:49:15
- Кажи какво искаш
аз ще говоря с него.
:49:16
-Не се меси!
-Еял, какво правиш?
:49:18
-Позволи ми да оправя това, ок?
-Не, всичко е наред.
:49:20
Той щеше да плати за това
двойно повече в Берлин.
:49:22
Какво? Той е щастлив.
Той няма чувството, че е бил ограбен.
:49:26
Не се меси, о'кей?
:49:28
Върни парите!
:49:29
100 Евро?
Трябва да се засрамиш.
:49:32
Няма да намерите по-добра цена.
Заклевам се.
:49:36
-Съжалявам господине.
-Няма значение.
:49:42
Достатъчно.
Чудесно.
:49:43
Ето 100. Връщам 20.
Получаваш го за 80.
:49:47
Да мамиш ли се опитваш?
Дай ми парите.
:49:51
20, 40, 60, 80...
:49:55
Това е.
:49:57
Само 20?
Какво мислиш?
:50:06
- Не трябваше да го правиш.
-Защо не?
:50:08
-Казах ти, това е добра цена за Аксел.
-Е и?
:50:11
Е? Не бяха много пари за мен.
:50:13
Чувствам се толкова
неудобно заради магазинерите.
:50:15
Бедните палестински магазинери...
:50:17
Бях забравил че вие германците
сте толкова чувствителни.
:50:19
Човешката мъка винаги
докосва вашите сърца.
:50:20
-Какво каза?
-Нищо. Забрави.
:50:29
Аз ще си тръгвам.
:50:32
- Съжалявам.
-Всичко е наред. Не е твоя вината.
:50:36
Беше ми приятно да се запознаем.
Пази се.
:50:40
-Късмет.
-Благодаря.
:50:52
-Нека поддържаме връзка.
-Ще поддържаме.