:52:02
Това е всичко останало
от пълен обществен автобус
:52:05
След като още един
атентатор-самоубиец се взриви.
:52:08
Терористът, карайки 4 X 4 SUV,
спрял зад автобусът
:52:13
Докато е взимал
пътници от спирката...
:52:17
-Атмосферата е много напрегната.
- Да.
:52:23
Някога мислила ли си да се
върнеш в къщи на гости?
:52:26
Искаш ли да разрушиш
нашето бъдеще?
:52:27
Те са родителите ни.
:52:29
Не знаеш нищо за родителите ни.
:52:31
Кажи ми тогава.
:52:32
Не искам,
обещах да не се връщам.
:52:35
Ако има нещо което трябва да знам,
ти си човека който трябва да ми го каже.
:52:39
Нямаш ли никаква представа?
:52:42
Цялото време което баща ни
прекарва затворен в стаята си?
:52:45
И всичките обаждания в чужбина
по средата на нощта?
:52:48
Какво имаш предвид?
:52:50
Всички тези обаждания...
:52:53
Вдигнах телефонът веднъж
по погрешка, и разбрах
:52:56
Че нашият прочут дядо е все още жив.
:52:59
Че са му се обаждали през всичките
тези години и че не може да мърда.
:53:02
-Все още ли е жив?
-Беше жив когато си тръгнах.
:53:08
Не вярвам. Казаха ни, че той е
умрял в края на войната.
:53:12
Казаха много неща.
:53:14
Толкова се ядосах. Крещях и настоявах,
че той трябва да отиде в затвора.
:53:18
Мислиш ли,
че той е все още е жив?
:53:20
Не знам.
:53:22
Тръгнах си същия ден.
:53:25
Татко беше уплашен, че щях да
отида в полицията. Беше ужасно.
:53:32
Не разбирам.
Защо не ми каза?
:53:38
Беше отишъл в Италия.
:53:41
Беше влюбен за първи път.
Не исках да те безпокоя.
:53:43
Но аз се върнах
след няколко седмици.
:53:46
Знам.
:53:50
Съжалявам.
:53:54
Не можех да живея
там знаейки това.