:09:05
Знам. Прати ми какво искаш. Добре.
- Татко!
:09:08
Добре. Благодаря.
- Виж какво направи Дани.
:09:10
Говорех по телефона.
- Стана случайно.
:09:13
Голямо си бебе!
- Не съм бебе!
:09:16
Чупиш всичко, не хващаш топката
- Достатъчно!
:09:18
и никой не те иска наоколо!
:09:20
Млъквай!
:09:25
Съжалявам!
:09:28
Съжалявам!
:09:32
Отивам в офиса за нова снимка.
Връщам се след 10 мин.
:09:36
Ще ни оставиш сами в
тази зловеща, стара къща?
:09:39
Не е зловеща. Просто е стара.
- Повече харесвам тази на мама.
:09:42
Тя също и сега къщата е нейна.
:09:48
Вижте,
:09:51
това е много специална къща.
Отчаяно се опитвам да е ремонтирам,
:09:54
защото искам да я превърна
в дом за всички ни.
:09:57
Знам, че не е като къщата
на мама и че е малко странна,
:10:01
но се опитайте да свикнете с нея.
:10:04
Не искам да стоя тук сам.
- Няма да бъдете сами.
:10:07
Ще събудя Лиса.
- Не!
:10:10
Полудя ли? Не го прави!
- Остави я да спи!
:10:15
Скъпа.
:10:17
Лиса? Скъпа, ставай.
:10:20
Трябва да изляза. Налага се
да гледаш любимите си братя.
:10:25
Хайде!
:10:28
Какво? Не мога.
:10:31
Имам среща.
- В колко часа?
:10:35
Ще дойде да ме вземе в 8.
:10:38
2 следобед.
- И?
:10:40
До срещата ти остават 6 часа.
- Какво искаш да кажеш?
:10:43
Искам да гледаш децата и се
притеснявам като говориш за гаджета.
:10:48
Защо? Не правим нищо лошо.
:10:51
Надявам се да е така.
- Не правим. Просто го казах.
:10:55
Надявам се.
- Така е. Боже!
:10:57
Не трябваше да ти го казвам.