1:06:00
Маркова е.
1:06:02
Как можа да си пожелаеш топка?
1:06:04
Можеше да пожелаеш края на играта.
Да се махнем от тук.
1:06:09
Бях напрегнат. Той ми крещеше.
1:06:15
Защо си му крещял?
1:06:22
Добре, момчета.
1:06:24
Ето каква е работата.
1:06:27
Играл съм тази игра и преди.
1:06:30
Ясно? Играх я с брат ми
преди 15 години.
1:06:36
Нашата игра?
- Да. Играехме точно като вас.
1:06:40
Тогава с брат ми много се карахме.
1:06:42
Когато играта започна стана
още по-лошо.
1:06:46
С всеки ход се карахме все
повече и повече.
1:06:50
После се озовах на полето със
звездата.
1:06:52
Същото поле на което попадна Уолтър.
1:06:56
Много бях ядосан на брат ми
1:06:59
и когато звездата мина
1:07:02
си пожелах нещо.
1:07:05
Какво си пожела?
1:07:08
Пожелах си брат ми никога
да не се беше раждал.
1:07:10
Мили боже!
- Пожелах си го и се почувствах зле.
1:07:14
Мислех,
че ако започна играта от начало
1:07:17
ще попадна на мястото със звездичка
1:07:20
и ще си променя желанието,
но играта не ми позволи,
1:07:25
защото не беше мой ред.
1:07:28
Уолтър, има някои игри,
1:07:32
които човек не можа да играе сам.
1:07:35
Какво да правим сега?
- Ще слезем долу
1:07:39
и ще довършим тази игра веднъж
и завинаги.
1:07:42
Без мамене и спорове.
Остават ви още няколко полета.
1:07:48
Надявам се, че ще се върнете вкъщи.
1:07:51
Става ли?
- Става.
1:07:54
Става.
1:07:57
Не е ли много топло тук?