1:20:00
Само два реда във вестника:
1:20:01
''Виктор Лазло заловен.
Изпратен в концлагер''
1:20:05
Бях като луда.
Месеци се опитвах да науча нещо.
1:20:08
И тогава научих.
1:20:09
Той беше мъртъв.
Застрелян при опит за бягство.
1:20:12
Бях самотна. Нямах нищо,
нямах дори надежда.
1:20:16
И тогава срещнах теб.
1:20:18
Защо не беше искрена?
Защо запази брака си в тайна?
1:20:21
Тайната не беше моя, Ричард.
Виктор искаше да бъде така.
1:20:24
Дори и най-близките ни приятели
не знаеха.
1:20:27
Той ме пазеше. Знаех за
неговата дейност.
1:20:30
Ако от Гестапо бяха открили, че
съм му жена, щеше да стане опасно...
1:20:33
...за мен и сътрудниците ни.
1:20:35
Кога за първи път разбра, че е жив?
1:20:39
Точно преди ти и аз се канехме
да напуснем Париж.
1:20:41
Един приятел дойде и ми каза,
че Виктор е жив.
1:20:44
Скрили са го в товарен вагон
в околностите на Париж.
1:20:47
Беше болен. Имаше нужда от мен.
1:20:51
Исках да ти кажа, но не посмях.
1:20:53
Знаех, че нямаше да тръгнеш и
Гестапо щеше да те залови, затова--
1:21:00
Е, останалото го знаеш.
1:21:05
Все още е разказ без край.
1:21:08
А сега?
1:21:10
Сега?
1:21:12
Не знам.
1:21:14
Знам, че никога няма да имам сили
да те напусна отново.
1:21:18
А Лазло?
1:21:19
Сега ще му помогнеш, нали?
Ще се погрижиш да се измъкне.
1:21:22
Така той ще продължи делото си
за което той живя.
1:21:26
Всичко с изключение на едно.
1:21:29
Той няма да те има.
1:21:32
Повече не мога да се боря.
1:21:35
Избягах веднъж от тебе.
Не мога да го направя пак.
1:21:41
Вече не знам кое е правилно.
1:21:44
Трябва да мислиш и за двама ни.
1:21:47
За всички ни.
1:21:51
Добре.
1:21:53
Ще мисля.
1:21:58
За тебе, мила.