1:19:00
Мислех, че си излязъл от живота ми.
1:19:22
Деня, в който напусна Париж...
1:19:26
...само да знаеш какво преживях.
1:19:29
Само да знаеше колко те обичах.
1:19:33
Колко все още те обичам.
1:19:49
Е, и? После?
1:19:52
Малко след като се оженихме,
Виктор се върна в Чехословакия.
1:19:56
Имаха нужда от него в Прага.
Но Гестапо го очакваше.
1:20:00
Само два реда във вестника:
1:20:01
''Виктор Лазло заловен.
Изпратен в концлагер''
1:20:05
Бях като луда.
Месеци се опитвах да науча нещо.
1:20:08
И тогава научих.
1:20:09
Той беше мъртъв.
Застрелян при опит за бягство.
1:20:12
Бях самотна. Нямах нищо,
нямах дори надежда.
1:20:16
И тогава срещнах теб.
1:20:18
Защо не беше искрена?
Защо запази брака си в тайна?
1:20:21
Тайната не беше моя, Ричард.
Виктор искаше да бъде така.
1:20:24
Дори и най-близките ни приятели
не знаеха.
1:20:27
Той ме пазеше. Знаех за
неговата дейност.
1:20:30
Ако от Гестапо бяха открили, че
съм му жена, щеше да стане опасно...
1:20:33
...за мен и сътрудниците ни.
1:20:35
Кога за първи път разбра, че е жив?
1:20:39
Точно преди ти и аз се канехме
да напуснем Париж.
1:20:41
Един приятел дойде и ми каза,
че Виктор е жив.
1:20:44
Скрили са го в товарен вагон
в околностите на Париж.
1:20:47
Беше болен. Имаше нужда от мен.
1:20:51
Исках да ти кажа, но не посмях.
1:20:53
Знаех, че нямаше да тръгнеш и
Гестапо щеше да те залови, затова--