:20:01
Чуйте ме.
:20:03
Ужасно съжалявам, но се налага
да ви кажа нещо шокиращо.
:20:06
Теди е убил човек!
:20:09
глупости!
:20:10
В раклата до прозореца има труп!
:20:12
Да, скъпи. Знаем.
:20:17
-Знаете?
-Разбира се.
:20:20
Да, но това няма
нищо общо с Теди.
:20:23
Забрави за това, Мортимър.
:20:26
Забрави, че си видял господина.
:20:29
Да забравя?
:20:30
Не сме си помисляли,
че ще го видиш.
:20:33
Какво, по...
:20:35
Кой е той?
:20:36
г-н Хоскинс. Адам Хоскинс.
:20:40
Това е всичко, което знаем
за него, както и че е методист.
:20:44
Методист ли е? Колко хубаво.
:20:46
Само това знаете?
Какво прави тук?
:20:48
-Какво е станало с него?
-Той умря.
:20:51
Лельо Марта, хората не влизат
ей така в сандъци, за да умрат.
:20:54
Не, скъпи. Той умря преди това.
:20:57
Чакайте! Спрете.
:21:00
Как умря?
:21:02
Мортимър, не ни измъчвай така.
:21:05
господинът почина, защото
изпи малко вино с отрова в него.
:21:12
Как е попаднала
отровата във виното?
:21:14
Ние я сложихме,
защото така по-малко се усеща.
:21:16
В чая придобива
специфична миризма.
:21:20
Искате да кажете...
:21:22
Вие сте я сложили във виното?
:21:24
Да. И аз сложих
г-н Хоскинс в раклата,
:21:27
защото преподобният Харпър
идваше насам.
:21:32
Погледни ме, скъпа.
:21:36
Знаела си какво си направила и не
си искала Харпър да види тялото?
:21:39
Не по време на чая.
Нямаше да е много любезно.
:21:45
Предумишлено убийство.
:21:47
Мортимър, вече знаеш всичко,
просто забрави за него.
:21:51
Мисля, че с Марта имаме право
да си имаме тайни.
:21:58
Аби, докато бях навън, навестих
г-жа Шулц. Вече е много добре.