:38:00
О, съжалявам,
изобщо не предполагах.
:38:02
И все пак, те са много
по-щастливи там, където са...
:38:06
отколкото да живеят в този свят
на страх и несигурност.
:38:09
Променил сте се.
Виждам го.
:38:12
След загубата
на семейството си,
:38:14
изглежда се събудих
от един сън.
:38:17
- Какво искате да кажете?
- Едно време бях банков чиновник.
:38:22
Съществуването ми
беше монотонен ритъм.
:38:25
Ден след ден
броях парите на други хора.
:38:28
После нещо се случи. Ритъмът
бе нарушен, изгубих положението си.
:38:32
Това, което последва,
беше вцепенено объркване.
:38:36
Кошмар, в който живеех
като в полусънен свят.
:38:40
Ужасен свят.
И сега се пробудих.
:38:45
Понякога се чудя дали този свят
някога е съществувал.
:38:51
Минал сте
през ужасно изпитание.
:38:53
Но не бива да му позволявате
да се вкопчи във вас.
:38:55
Не съм.
Отчаянието е наркотик.
:38:58
То приспива съзнанието
към безразличие.
:39:01
Но това е
отказване от живота.
:39:03
Всички трябва да го откажем
рано или късно.
:39:06
- Да, но не и преди да дойде
времето ни. - Защо?
:39:09
Нужно ли е да знаете
причината за всичко?
:39:12
Би помогнало малко,
ако я знаехме.
:39:16
Животът е отвъд причината.
Ето защо трябва да продължаваш.
:39:20
Дори ако е само,
за да изпълниш съдбата си.
:39:23
Съдбата ми!
:39:31
Остави си шапката.
:39:32
Защо някой би искал да се
качи на Айфеловата кула
през нощта, не мога да разбера?
:39:35
Не можеш да видиш нищо.
:39:37
Това беше идея на Феба.
Тя има собствен стил във всичко.
:39:39
- За колко да бъде?
- О, за петима.
:39:42
Оттук, моля.
:39:47
- Искам да ям сега. Гладен съм.
- Нека изчакаме цялото семейство.
:39:50
Дотогава ще минат часове.
:39:52
Поне можем да поръчаме питие,
докато чакаме. Ти какво ще желаеш?
:39:55
- Вермут. - Два вермута.
- Да, мосю.
:39:57
Да потанцуваме.