:57:01
Ти си у дома.
:57:02
Добре ли си?
:57:04
Къде беше?
Толкова се тревожихме.
:57:07
Не мога да заспя,
докато не се върнеш.
:57:10
Може ли да поговорим?
Трябва да говоря с някого.
:57:18
По-добре този път ми отговори.
:57:20
Продължавай.
:57:22
Давай направо.
:57:25
В беда съм.
:57:27
Знаеш ли онази голяма, висока
скала близо до Милертаун?
:57:30
Да, имаше нещастен случай там.
:57:32
Показаха го по телевизията.
:57:35
Аз бях там.
:57:36
Как можа...
:57:38
Това няма значение.
Карах крадена кола.
:57:40
Чудесно! Забавляваш ли се
да ми причиняваш това или какво?
:57:44
-Ти искаше да напише списък?
-Остави го да говори!
:57:47
Тя не се интересува!
:57:49
Помниш ли как щях да умра,
когато го раждах?
:57:52
-А после казваш, че не ме е грижа.
-Моля те, успокой се!
:58:00
Татко,
:58:02
казах, че е въпрос на чест.
:58:06
Помниш ли?
:58:10
Те ме нарекоха страхливец.
:58:13
Разбираш ли? Страхливец?
:58:20
Трябваше да отида.
:58:31
Не го ли направех, никога нямаше
да мога да ги погледна в очите.
:58:38
Качих се в една от колите,
:58:41
а Бъз, едно от момчетата,
се качи в другата кола...
:58:44
и трябваше да караме бързо...
:58:47
и да скочим преди колата
да стигне ръба на скалата.
:58:50
Аз оцелях, но Бъз не.
:58:55
Това го уби.
:58:57
Не мога да го тая повече.
:58:59
Просто разкажи всичко.