:58:00
Татко,
:58:02
казах, че е въпрос на чест.
:58:06
Помниш ли?
:58:10
Те ме нарекоха страхливец.
:58:13
Разбираш ли? Страхливец?
:58:20
Трябваше да отида.
:58:31
Не го ли направех, никога нямаше
да мога да ги погледна в очите.
:58:38
Качих се в една от колите,
:58:41
а Бъз, едно от момчетата,
се качи в другата кола...
:58:44
и трябваше да караме бързо...
:58:47
и да скочим преди колата
да стигне ръба на скалата.
:58:50
Аз оцелях, но Бъз не.
:58:55
Това го уби.
:58:57
Не мога да го тая повече.
:58:59
Просто разкажи всичко.
:59:01
Нямах предвид това!
:59:05
Никога не съм направил
нещо добро.
:59:08
Нося проблемите си като примка
на шията с години.
:59:12
Не искам да те замесвам,
но не мога да не го направя.
:59:15
Мисля, че не можеш...
:59:18
да се правиш на по-силен,
отколкото си в действителност.
:59:23
Точно така.
:59:24
Дори и да трябва
да изглеждаш такъв...
:59:27
-Абсолютно си прав!
-Виж, ти чувстваш...
:59:30
Ти не ме слушаш!
:59:32
И вие сте замесени, както и аз!
:59:36
Отивам в полицията да се предам.
:59:39
Някой видя ли те?
:59:41
-Някой видя ли паспорта ти?
-Не зная!
:59:44
Другите ще отидат ли
в полицията?
:59:46
Няма значение.
:59:48
-Защо да бъдеш единственият?
-Не искам да давам съвет...
:59:51
Трябва ли да слушаме реч сега?
:59:54
Изяснявах му мнението ти.
:59:56
Не можеш да си вечно идеалист.
Никой няма да ти благодари...