:10:43
Миа, събуди се!
Ако знаеш какво видях!
:10:46
Какво става?
:10:48
Имах видение.
:10:50
Не, не беше видение.
Беше си съвсем реално.
:10:55
Ти с твоите видения!
:11:00
Но аз я видях!
:11:04
Кого? Кого си видял?
:11:06
Светата Дева Мария!
:11:10
Наистина си я видял?
:11:12
Дори можех да я докосна!
:11:14
С царска корона от злато
и синя роба със златни цветчета.
:11:19
Беше боса,
а ръцете й - толкова малки...
:11:21
държеше Младенеца с тях
и Го учеше да ходи.
:11:24
Когато ме видя, че я гледам -
тя ми се усмихна.
:11:29
Тогава очите ми се насълзиха.
:11:31
И когато изтрих сълзите си -
тя беше изчезнала.
:11:34
И тогава настъпи всепоглъщащо
мълчание - на земята и в небесата.
:11:42
Разбираш ли...?
:11:44
Бива те да съчиняваш!
:11:47
Ти не ми вярваш,
:11:48
но това беше самата истина.
:11:51
Истината не е само такава,
каквато я виждаш.
В живота се случват много неща...
:11:55
Случват се...
като например онзи Дявол,
:11:57
който боядисвал в червено
колелата на фургона,
:11:59
използвайки опашката
си вместо четка?