:11:00
Но аз я видях!
:11:04
Кого? Кого си видял?
:11:06
Светата Дева Мария!
:11:10
Наистина си я видял?
:11:12
Дори можех да я докосна!
:11:14
С царска корона от злато
и синя роба със златни цветчета.
:11:19
Беше боса,
а ръцете й - толкова малки...
:11:21
държеше Младенеца с тях
и Го учеше да ходи.
:11:24
Когато ме видя, че я гледам -
тя ми се усмихна.
:11:29
Тогава очите ми се насълзиха.
:11:31
И когато изтрих сълзите си -
тя беше изчезнала.
:11:34
И тогава настъпи всепоглъщащо
мълчание - на земята и в небесата.
:11:42
Разбираш ли...?
:11:44
Бива те да съчиняваш!
:11:47
Ти не ми вярваш,
:11:48
но това беше самата истина.
:11:51
Истината не е само такава,
каквато я виждаш.
В живота се случват много неща...
:11:55
Случват се...
като например онзи Дявол,
:11:57
който боядисвал в червено
колелата на фургона,
:11:59
използвайки опашката
си вместо четка?
:12:01
И защо постоянно ми
напомняш за това?
:12:03
А после имаше
червена боя под ноктите ти.
:12:06
Е, тогава може
и да съм си измислял,
:12:08
за да повярвате
за другите ми видения.
:12:10
Които са истински.
Които не съм си измислял.
:12:13
Ставаш за смях на хората
с тези видения!
:12:15
Стига си се правил на глупак!
:12:17
Защото не си.
:12:18
Все още не си.
:12:20
Макар, че кой знае...
:12:22
Не по мое желание
имам видения и чувам гласове...
:12:26
не по моя вина
виждам Дева Мария,
:12:29
какво да направя, като ангелите
и дяволите ценят моята компания.
:12:32
Хиляди пъти ви казвах...
:12:36
искам сутрин да се наспивам!
С добро ви молих - умолявах...
:12:43
Млъкнете.