:53:02
Не зная.
:53:04
Колко сериозно стана лицето ти.
Твоята годеница?
:53:07
Бяхме току-що женени.
Танцувахме и се смеехме.
:53:13
Възпявах в песни очите й,
носа и малките ушички ...
:53:19
Денем ловувахме, вечер танцувахме.
В къщата кипеше живот.
:53:24
Искаш ли още ягоди?
:53:28
Да вярваш - значи да страдаш.
Знаеш ли това?
:53:31
Това е като да обичаш някого,
който се крие в тъмнината,
:53:34
и колкото и да го викаш -
никога не те чува.
:53:39
Това, което казвам,
губи смисъла си сега,
:53:43
когато седя тук
с теб и твоя съпруг.
:53:46
Всичко това изведнъж
става незначително.
:53:48
Е, сега вече лицето ти
не е толкова сериозно.
:53:52
Ще помня този миг.
Спокойствие, здрач...
:53:57
и купите с ягоди и мляко...
:54:03
и вашите лица.
:54:06
И сънения Михаел,
и Йоф с лютнята.
:54:11
Ще се постарая да запомня и това,
за което си говорехме.
:54:15
Ще отнеса този спомен в
дланите си толкова внимателно,
:54:19
сякаш е чаша,
препълнена с мляко.
:54:29
И това ще е символ за мен...
:54:33
и велика награда.