:52:02
Седнете, приятели,
ще вечеряме заедно.
:52:05
Благодаря, с голямо удоволствие.
:52:09
Ох, колко е приятно.
:52:11
Да, толкова рядко се случва.
:52:15
Напротив, всеки ден се случва.
Дните са едни и същи.
:52:17
И нищо удивително.
:52:20
През лятото е по-добре от
зимата, поне е топло.
:52:24
Но най-хубава, естествено,
е пролетта.
:52:26
Съчиних песен за пролетта.
:52:29
Искате ли да я чуете?
Само да си взема лютнята.
:52:30
О, не, недей, на гостите
сигурно не им е до твоите песни.
:52:34
Защо не. Лично аз
също песни съчинявам.
:52:36
Даже знам една много
сладка песничка...
:52:37
която вие разбира се,
не сте чували...
:52:41
но няма и да ви се
наложи да я чуете.
:52:44
Има тук сред нас човек,
който не понася моето изкуство.
:52:46
Не бих искал да го разстройвам.
Аз съм твърде деликатен.
:52:53
Все се дразниме и се ядосваме.
:52:56
По-добре е когато са двама.
Имаш ли си някого?
:52:59
- Мисля, че да.
- И къде е тя сега?
:53:02
Не зная.
:53:04
Колко сериозно стана лицето ти.
Твоята годеница?
:53:07
Бяхме току-що женени.
Танцувахме и се смеехме.
:53:13
Възпявах в песни очите й,
носа и малките ушички ...
:53:19
Денем ловувахме, вечер танцувахме.
В къщата кипеше живот.
:53:24
Искаш ли още ягоди?
:53:28
Да вярваш - значи да страдаш.
Знаеш ли това?
:53:31
Това е като да обичаш някого,
който се крие в тъмнината,
:53:34
и колкото и да го викаш -
никога не те чува.
:53:39
Това, което казвам,
губи смисъла си сега,
:53:43
когато седя тук
с теб и твоя съпруг.
:53:46
Всичко това изведнъж
става незначително.
:53:48
Е, сега вече лицето ти
не е толкова сериозно.
:53:52
Ще помня този миг.
Спокойствие, здрач...
:53:57
и купите с ягоди и мляко...