:51:01
Чумата е стигнала до там,
на юг, покрай брега.
:51:03
Казват, хиляди умират там.
:51:06
Ох, Господи! Да...
трудно нещо е животът ни сега.
:51:09
Мога ли да ви предложа,
да ме последвате през тази гора...
:51:12
и да се настаните в моя дом?
:51:13
Може би там, ще сте
в по-голяма безопасност.
:51:16
Ягодите са от онзи склон.
Толкова са едри...
:51:19
А как ухаят само...
помиришете.
:51:25
Приятен апетит, господине.
:51:27
Благодаря.
:51:30
Предложението ми харесва,
но все пак трябва да помисля.
:51:34
През тази гора е страшничко
сами да преминаваме.
:51:37
Казват, че троли има там,
и духове, разбойници. Така съм чувала.
:51:41
Затова казвам - хубаво предложение,
но трябва да помисля.
:51:45
Скат ни напусна, сега за
трупата отговорност нося аз.
:51:48
Все пак - аз съм директор
сега и аз решавам.
:51:51
"Все пак - аз съм директор
сега и аз решавам."
:51:59
- Искате ли ягоди?
- Този човек ми спаси живота.
:52:02
Седнете, приятели,
ще вечеряме заедно.
:52:05
Благодаря, с голямо удоволствие.
:52:09
Ох, колко е приятно.
:52:11
Да, толкова рядко се случва.
:52:15
Напротив, всеки ден се случва.
Дните са едни и същи.
:52:17
И нищо удивително.
:52:20
През лятото е по-добре от
зимата, поне е топло.
:52:24
Но най-хубава, естествено,
е пролетта.
:52:26
Съчиних песен за пролетта.
:52:29
Искате ли да я чуете?
Само да си взема лютнята.
:52:30
О, не, недей, на гостите
сигурно не им е до твоите песни.
:52:34
Защо не. Лично аз
също песни съчинявам.
:52:36
Даже знам една много
сладка песничка...
:52:37
която вие разбира се,
не сте чували...
:52:41
но няма и да ви се
наложи да я чуете.
:52:44
Има тук сред нас човек,
който не понася моето изкуство.
:52:46
Не бих искал да го разстройвам.
Аз съм твърде деликатен.
:52:53
Все се дразниме и се ядосваме.
:52:56
По-добре е когато са двама.
Имаш ли си някого?
:52:59
- Мисля, че да.
- И къде е тя сега?