1:30:01
Виждал съм те в твоята империя
1:30:04
с хората, които работят за теб.
Ти не знаеш имената им,
1:30:07
дали имат деца, щастливи ли са.
Дори не ги гледаш в лицето.
1:30:11
Империя не се строи,
помнейки някакви лица.
1:30:15
Следващата седмица почвам
да строя текстилна фабрика.
1:30:18
Не само ще отглеждам памук,
но ще тъка плат и ще го продавам.
1:30:22
Казвам ти,
1:30:23
след година-две...
1:30:40
Мъжете, които строят империи
умират и империите умират с тях.
1:30:45
Не.
1:30:46
Затова имам теб и Гупър.
1:30:48
Погледни Гупър.
1:30:50
Виж на какво се е превърнал.
Това ли искаше от него?
1:30:53
Виж мен.
1:30:55
Прав си. Аз съм 30-годишно дете.
Скоро ще стана 50-годишно дете.
1:30:59
Не знам в какво да вярвам.
За какво си струва да се живее?
1:31:03
В живота трябва да има
някаква цел, някакъв смисъл.
1:31:07
Погледни ме, за Бога,
преди да е станало късно!
1:31:10
Виж ме такъв, какъвто съм.
1:31:13
Погледни ме!
1:31:16
Аз съм провал. Пияница съм.
1:31:17
Ако ме оставиш сам, няма
да мога да си платя погребението.
1:31:21
-Обвинявате ме за всичко, а?
-Не, татко.
1:31:29
Познаваме се цял живот
и въпреки това сме като чужди.
1:31:32
Ти притежаваш 11 000 хектара.
Притежаваш 10 милиона долара.
1:31:37
Притежаваш жена и две деца.
Притежаваш ни, но не ни обичаш.
1:31:42
-По свой начин...
-Не, сър.
1:31:45
Ти дори не харесваш хората.
1:31:48
Искаше Гупър и аз да имаме деца.
Защо?
1:31:52
Исках част от мен да продължи да
живее. Няма да свърша в гроба.
1:31:56
Виж!
1:31:58
Ето това ми остави моят баща.