:43:03
и получавам гъша кожа
и съм тяхна.
:43:06
- Така ли?
- Всеки път.
:43:10
Нали знаеш, аз свиря на тенор саксофон.
:43:12
Но си момиче, слава Богу.
Затова и се присъединих към този състав.
:43:16
Сигурността - на първо място. Всичко само за да се отърва от тези нехранимайковци.
:43:20
Не знаеш какви са.
Ти си падаш по тях
:43:24
и си мислиш, че това ще е най-голямото нещо след граф Цепелин.
:43:27
И след това разбираш, че ти взимат пари назаем,
:43:29
за да ги харчат по други жени и да залагат на конни надбягвания.
:43:32
Не думай.
:43:34
И една сутрин се събуждаш,
момчето си е отишло, саксофонът го няма.
:43:37
И всичко, което ти е останало са чифт стари чорапи и изстискана паста за зъби.
:43:42
Взимаш се в ръце, отиваш на следващия ангажимент, попадаш на следващия саксофонист.
:43:46
И всичко започва отначало.
:43:48
Разбираш ли какво имам пред вид? Не много умна.
:43:52
Умът не е всичко.
:43:55
Ще ти кажа нещо - това няма да ми се случи отново. Никога.
:43:58
Писна ми да ми се пада долния край на близалката.
:44:01
Лед? Какво става с леда?
Всички се безпокоят.
:44:05
- Дай и на нас питие.
- Разбира се.
:44:09
- Знаеш ли, през юни навършвам 25.
- Така ли?
:44:13
Това е четвърт век.
Време да се замислиш.
:44:15
- За какво.
- За бъдещето.
:44:17
Например за съпруг. Затова
се радвам, че отиваме във Флорида.
:44:20
- Какво има във Флорида?
- Милионери. Гъмжи от тях.
:44:24
Всички отиват на юг през
зимата, като птиците.
:44:26
- Ще си хванеш богата птичка, а?
- Не ми пука колко е богат.
:44:29
Стига ми да има собствена яхта, частен
вагон и собствена паста за зъби.
:44:33
- Права си.
- Може и ти да срещнеш някой, Джоузефин.
:44:37
С пари като Рокфелер и
рамене като Джони Вайсмюлер.
:44:40
- Аз искам моя да носи очила.
- Очила?
:44:43
Мъжете, които носят очила, са
много по-нежни, сладки и безпомощни.
:44:47
- Не си ли го забелязала?
- Да, сега като го спомена.
:44:50
Те имат слаби очи от четене.
:44:53
Тези дълги, дребнички колони
в "Уолстрийт джърнъл".
:44:58
Тази контрабасистка наистина знае как се прави купон.