:02:49
Мейкъм беше стар и уморен град...
:02:52
още през 1932 г.,
когато го видях за пръв път.
:02:56
Някак си тогава беше по-горещо.
:02:59
Колосаните якички на мъжете
се размекваха до 9 часа сутринта.
:03:02
Дамите се къпеха преди обяд, след
следобедната си дрямка в 3 часа...
:03:07
и до вечерта бяха
като размекнати чаени кексчета...
:03:10
с глазура от пот
и пудра.
:03:14
Денонощието има 24 часа,
но тук изглеждаше по-дълго.
:03:19
Нямаше защо да се бърза, тъй като няма-
ше къде да отидеш и какво да купиш...
:03:22
нито пари, с които да се купи...
:03:24
въпреки че на Окръга Мейкъм
наскоро му беше казано...
:03:26
че няма от какво да се страхува
освен от самия страх.
:03:30
Него лято аз бях шест годишна.
:03:33
- Добро утро, г-н Кънинхъм.
- Добрутро, госпожице.
:03:37
Татко се облича.
Искате ли да го извикам?
:03:41
- Не г-це. Не искам да ви притеснявам.
- Защо, не е притеснение, г-н Кънинхъм.
:03:44
Той ще се радва да Ви види!
Атикъс!
:03:51
Г-н Кънинхъм е тук.
:03:55
- Добро утро, Уолтър.
- Добрутро, г-н Финч.
:03:58
Аз изобщо не исках да Ви притеснявам.