:03:02
Дамите се къпеха преди обяд, след
следобедната си дрямка в 3 часа...
:03:07
и до вечерта бяха
като размекнати чаени кексчета...
:03:10
с глазура от пот
и пудра.
:03:14
Денонощието има 24 часа,
но тук изглеждаше по-дълго.
:03:19
Нямаше защо да се бърза, тъй като няма-
ше къде да отидеш и какво да купиш...
:03:22
нито пари, с които да се купи...
:03:24
въпреки че на Окръга Мейкъм
наскоро му беше казано...
:03:26
че няма от какво да се страхува
освен от самия страх.
:03:30
Него лято аз бях шест годишна.
:03:33
- Добро утро, г-н Кънинхъм.
- Добрутро, госпожице.
:03:37
Татко се облича.
Искате ли да го извикам?
:03:41
- Не г-це. Не искам да ви притеснявам.
- Защо, не е притеснение, г-н Кънинхъм.
:03:44
Той ще се радва да Ви види!
Атикъс!
:03:51
Г-н Кънинхъм е тук.
:03:55
- Добро утро, Уолтър.
- Добрутро, г-н Финч.
:03:58
Аз изобщо не исках да Ви притеснявам.
:04:00
Донесох Ви тези тука орехи
като част от моето наследство.
:04:03
Ами, благодаря ти. Зеленото зеле, което
ни донесе миналата седмица беше вкусно.
:04:07
- Ами, довиждане.
- Довиждане.
:04:15
Скаут, мисля че може би...
:04:17
следващия път като дойде г-н Кънинхъм
е по-добре да не ме викаш.
:04:21
- Мислех, че би искал да му благодариш.
- Искам.
:04:24
Струва ми се, че се притеснява
като му благодарят.
:04:32
Защо ти носи
всички тези неща?
:04:34
Плаща ми за някои правни услуги,
които му направих.
:04:37
- Защо ти плаща по този начин?
- Това е единствения начин по който може.
:04:40
Той няма пари.
:04:41
- Беден ли е?
- Да.
:04:46
- Ние бедни ли сме?
- Бедни сме, наистина.
:04:50
Толкова бедни
колкото Кънинхъмови?
:04:53
Не, не толкова. Кънинхъмови
са селяни, фермери.
:04:58
Депресията ги удари най-лошо.