:04:00
Донесох Ви тези тука орехи
като част от моето наследство.
:04:03
Ами, благодаря ти. Зеленото зеле, което
ни донесе миналата седмица беше вкусно.
:04:07
- Ами, довиждане.
- Довиждане.
:04:15
Скаут, мисля че може би...
:04:17
следващия път като дойде г-н Кънинхъм
е по-добре да не ме викаш.
:04:21
- Мислех, че би искал да му благодариш.
- Искам.
:04:24
Струва ми се, че се притеснява
като му благодарят.
:04:32
Защо ти носи
всички тези неща?
:04:34
Плаща ми за някои правни услуги,
които му направих.
:04:37
- Защо ти плаща по този начин?
- Това е единствения начин по който може.
:04:40
Той няма пари.
:04:41
- Беден ли е?
- Да.
:04:46
- Ние бедни ли сме?
- Бедни сме, наистина.
:04:50
Толкова бедни
колкото Кънинхъмови?
:04:53
Не, не толкова. Кънинхъмови
са селяни, фермери.
:04:58
Депресията ги удари най-лошо.
:05:01
- Скаут, извикай брат си.
- Атикъс. Джем е на дървото.
:05:06
Казва, че няма да слезе от там
докато не се съгласиш...
:05:08
да играеш футбол
за отбора на Методистите.
:05:14
Джем.
:05:18
Сине, защо не слезеш от там сега
и не си изядеш закуската?
:05:22
Калпурния е направила хубава закуска.
Горещи хлебчета.
:05:25
Не сър! Няма да сляза докато не се
съгласиш да играеш футбол за Методистите.
:05:28
Ох, синко, не мога. Обясних ти, че съм
твърде стар за това.
:05:33
В края на краищата,
аз съм единствения баща, който имаш.
:05:36
Не искаш да изляза на терена
и да ми счупят главата, нали?
:05:38
Няма да сляза!
:05:41
Както искаш.
:05:47
Добро утро.
:05:49
- Добрутро, г-це Моди.
- Какво става там?
:05:53
Голям зор.
Джем не ще да слезе от дървото...
:05:57
докато Атикъс не се съгласи
да играе футбол за Методистите.