1:22:04
Тогава тя затвори вратата.
1:22:08
През цялото време се чудех,
защо е толкова тихо.
1:22:14
И изведнъж се усетих.
1:22:17
Нямаше нито едно дете
в къщата.
1:22:19
И тогава казах: "Г-це Мейела,
къде са децата?"
1:22:26
Тя каза: "Отидоха да
си купят сладолед."
1:22:29
Каза, че й отнело цяла година да спести
седем петцентови монети, но спестила.
1:22:34
И всичките отишли в града.
1:22:37
Какво каза ти тогава?
1:22:42
Казах нещо от сорта...
1:22:45
"О, г-це Мейела, това е много хубаво
от твоя страна, че си ги почерпила."
1:22:50
Тя каза: "Наистина ли?"
1:22:52
"Ами", казах аз,
"най-добре е да тръгвам".
1:22:55
Не можех с нищо да й помогна.
Тя ми каза, че бих могъл.
1:23:00
И аз я попитах с какво.
1:23:03
А тя ми каза да стъпя
на онзи там стол...
1:23:07
и да сваля онази кутия
отгоре на гардероба.
1:23:12
Направих както ми каза...
1:23:15
и тъкмо се пресягах...
1:23:19
когато следващото нещо, което усетих
бе, че тя ми прегърна краката.
1:23:30
Тя така ме стресна, че скочих от
стола и го съборих.
1:23:34
Това беше единственото нещо--
1:23:37
единствената мебел-
съборена в стаята, г-н Финч...
1:23:39
когато си тръгнах, кълна се.
1:23:44
И какво стана
след като събори стола?