1:21:10
Какво се случи с теб...
1:21:12
вечерта на
21 август, миналата година?
1:21:26
Нея вечер се прибирах към
къщи, както обикновено.
1:21:30
Когато минавах край къщата
на Иуелови...
1:21:33
г-ца Мейела беше на верандата,
както ми беше казала, че ще бъде.
1:21:37
Тя ме извика да вляза
и да й помогна за малко.
1:21:42
Минах зад оградата...
1:21:44
и се огледах за разпалки за цепене,
но не видях такива.
1:21:51
Тогава тя ми каза
да вляза в къщата...
1:21:54
защото имало врата за оправяне.
1:21:57
Затова, аз я последвах и влязох...
1:21:59
и погледнах вратата,
и тя ми се видя в ред.
1:22:04
Тогава тя затвори вратата.
1:22:08
През цялото време се чудех,
защо е толкова тихо.
1:22:14
И изведнъж се усетих.
1:22:17
Нямаше нито едно дете
в къщата.
1:22:19
И тогава казах: "Г-це Мейела,
къде са децата?"
1:22:26
Тя каза: "Отидоха да
си купят сладолед."
1:22:29
Каза, че й отнело цяла година да спести
седем петцентови монети, но спестила.
1:22:34
И всичките отишли в града.
1:22:37
Какво каза ти тогава?
1:22:42
Казах нещо от сорта...
1:22:45
"О, г-це Мейела, това е много хубаво
от твоя страна, че си ги почерпила."
1:22:50
Тя каза: "Наистина ли?"
1:22:52
"Ами", казах аз,
"най-добре е да тръгвам".
1:22:55
Не можех с нищо да й помогна.
Тя ми каза, че бих могъл.