1:20:02
А тя някога заговаряла ли те е?
1:20:04
Ами, да, сър.
1:20:07
Обикновено я поздравявам, когато
минавам край тях.
1:20:10
И един ден, тя ме помоли да
мина зад оградата...
1:20:13
и да й нацепя един стар гардероб.
1:20:16
Тя ми даде брадва
и аз го нацепих.
1:20:19
А след това тя каза...
1:20:21
"Предполагам, че трябва да ти
дам пет цента, нали?"
1:20:24
А аз й казах: "Не, г-це.
Безплатно е."
1:20:27
И си отидох в къщи.
1:20:30
Г-н Финч, това беше още миналата
пролет, преди повече от година.
1:20:36
Някой друг път, ходил ли си
отново у тях?
1:20:41
Да, сър.
1:20:44
Кога?
1:20:48
Ходих много пъти.
1:20:51
Изглежда, че всеки път
като минех край тях...
1:20:54
тя имаше по нещо малко,
нещо, което да свърша-
1:20:56
да нацепя трески
и да й занеса вода.
1:21:10
Какво се случи с теб...
1:21:12
вечерта на
21 август, миналата година?
1:21:26
Нея вечер се прибирах към
къщи, както обикновено.
1:21:30
Когато минавах край къщата
на Иуелови...
1:21:33
г-ца Мейела беше на верандата,
както ми беше казала, че ще бъде.
1:21:37
Тя ме извика да вляза
и да й помогна за малко.
1:21:42
Минах зад оградата...
1:21:44
и се огледах за разпалки за цепене,
но не видях такива.
1:21:51
Тогава тя ми каза
да вляза в къщата...
1:21:54
защото имало врата за оправяне.
1:21:57
Затова, аз я последвах и влязох...
1:21:59
и погледнах вратата,
и тя ми се видя в ред.