1:39:03
Такова одобрение можеше да
изчезне за една нощ. Казах му го.
1:39:07
Не бих одобрил тази вечер нещо,
което ти би направил утре.
1:39:10
Той се разхождаше с примка
на врата си, но не го съзнаваше.
1:39:14
Казах му, че съм
чувал за стиховете му.
1:39:20
Не са харесвани?
1:39:22
От кого?
1:39:25
Защо?
1:39:26
Казах му го.
1:39:37
А ти мислиш ли, че са ''лични,
дребнобуржоазни и самодоволни''?
1:39:42
Излъгах.
1:39:44
Но той повярва.
1:39:46
Порази ме това,
че зачете мнението ми.
1:39:51
Момичето разбра какво значи.
1:39:54
Те нямаше да могат да оцелеят
в този град.
1:39:57
Накарах ги да заминат
за провинцията,
1:40:00
където можеха да оцелеят.
1:40:02
Ние имаме... Имахме имение
във Варикино, близо до Юрятин.
1:40:08
Хората там ни познават.
1:40:10
Той не възрази.
1:40:11
Предложих да им изкарам
разрешителни и пътни листове.
1:40:15
Казах им какво да вземат
и какво да оставят.
1:40:21
Имах нахалството да го помоля
за томче от стиховете му.
1:40:26
Така се разделихме.
1:40:28
Май че му казах, че ще се срещнем
в по-добри времена.
1:40:32
Но може и да не съм.