:05:07
-Това ли е всичко?
-Това е.
:05:17
Водете го.
:05:30
Кой ви праща тук?
:05:33
Никой не ме праща, командире.
:05:35
Пътувам с жена си и детето си.
Те са на влака от Москва.
:05:39
-Да, проверихме това.
-Тогава?
:05:42
Сложили сте ножа при вилицата
и лъжицата, за да не буди съмнение.
:05:45
Сигурно пътувате с жена си
и детето си по същата причина.
:05:52
Юрятин е окупиран
от белогвардейците.
:05:54
Затова ли отивате там?
:05:56
Не, отиваме във Варикино.
:05:59
Не през Юрятин.
Той е под артилерийски обстрел.
:06:02
Командире, аз не съм
агент на белите.
:06:06
И аз не мисля, че сте.
:06:08
Добре, Коля. Благодаря ти.
Седнете, докторе.
:06:10
Вземете.
:06:13
Не е толкова глупаво,
колкото изглежда.
:06:15
Вече направиха два опита
за покушение.
:06:22
Вие сте поетът, нали?
:06:24
Да.
:06:25
-Много харесвах стиховете ви.
-Благодаря.
:06:29
Сега не знам.
:06:31
Сигурно ще ми се сторят
абсурдно персонални,
:06:33
не мислите ли?
:06:34
Чувства, мисли, увлечения.
Звучи толкова тривиално.
:06:39
Не сте съгласен.
Грешите.
:06:42
Личният живот в Русия е мъртъв.
Историята го уби.
:06:47
Виждам, че ме мразите.
:06:51
Мразя това, което казвате,
но не достатъчно, за да ви убия.
:06:57
Имате брат.
:06:58
-Йевграф?
-Да, Йевграф. Полицаят.