:12:04
Изглеждаш уморен,
Малък Голям Човек.
:12:07
Искаш ли да дойдеш в колибата ми,
и да си починеш върху кожите?
:12:13
Защо не живееш с мен,
аз ще ти бъда жена?
:12:16
Благодаря за поканата.
:12:22
Ами, трябва да си оправя
косата, за пеенето довечера.
:12:27
Довиждане,
Голям Малък Човек.
:12:30
Довиждане, Малък Кон.
:12:33
Така най-накрая открих Олга.
:12:39
Изгубена преди много
време при Човешките Същества,
:12:42
а сега не виждах причина
да и казвам, кой съм.
:12:50
Дядо!
:12:53
Защо премести палатката си
толкова далеч от нашата група?
:12:55
Понитата се опитват
да ми кажат нещо.
:13:05
Присни ми се един сън.
Понитата умираха.
:13:10
Чувах писъците им.
:13:16
Научих се да уважавам сънищата,
на Старата Кожена Колиба,
:13:19
но за първи път,
бяхме на безопасно място,
:13:23
дадено ни с договор.
:13:50
Защо мразиш сестрите ми?
:13:54
Не мразя сестрите ти, аз...
:13:58
Просто...